Шугър Бейби
Прегрешение! Това е думата, с която започвам този текст и с която ще го завърша. Аз съм от традиционната женска порода- видя ли парче шоколад или някой засукан сладкиш, забравям за всякакви строги режими и единствената мисъл е за щастието, което настъпва след първата хапка. А вината… е тя идва малко по-късно.
Сладка сиропирана баклава и то в изобилие от най-различни видове. С шам фастък, с орехи, във всички форми и 
размери. Миниатюрни хапки, които се отличават с неповторим дъх на масло, плътен сладък сироп и крехки тънки кори, наредени на много пластове. Вкусен кадаиф с типичната ориенталска нотка- хрупкав, сладък и разбира се отново сиропиран. Турски локуми и халви- с различни аромати и цветове – от киви, кокос, нар и същевременно с още по-голямо 
разнообразие от ядки – лешници, орехи, бадеми, както и неизменният шам фастък, който е и сред моите фаворити. Представяйки си топящите се в устата сочни десерт сигурни тъгувате, че за да ги вкусите трябва да пропътувате стотици километри до съседна Турция. Е, тези сладости са и в центъра на Пловдив, наредени като за корица на журнал по витрините на 
типичната турска сладкарничка под хотел България. Истинско изобилие от всякакви екзотични десерти. Може още да намерите и невероятни толумбички, които незнайно как хем са сочни, хем са хрупкави, но и домашно направени бонбони ала Рафаело, честно казано дори по-добри от оригинала.
Ако сладкият вкус дойде в повече на някого, може да го измести с парче къпана баница с пресен дъх на масло и ароматно сиренце.
Да не пропуснем да споменем и наличието на пишмание, което не е толкова популярно сред българите, колкото 
баклавите и локума, но в никакъв случай не отстъпва по вкусови качества. Има го на конци, с шоколад, с шам фастък. За тези, които са пропуснали да опитат пишмание, можем да сравним вкусът му с нещо подобно на захарен памук, който задължително ще ви върне в детските години.
Навитият тиквеник, от точени домашни кори, няма как да ви остави равнодушни. Вкусът на тиква, смесен с този на орехите, си е чист танц за небцето. До него на витрината кокетно ни намига поднос с неповторимите сладки, наречени шекерпаре. От тях имаме право на избор – дали да предпочетем обикновени или с мак. Е, на които и да се спрем, винаги ще уцелим.
Има и сладкиши, които те спечелват още от първата хапка. Такъв е случаят с казан диби. В превод името означава, дъното на казана, което и обяснява до голяма степен, както външния му вид, така и карамеления вкус – златисто-карамелена коричка, събрана сякаш от дъното на тенджерата.
Освен да вкусите черния чай, не подминавайте и турското кафе. Както десертите така и кафето и чаят се пият яваш-яваш. Защото при тях храненето си е цяла култура. Прави се за удоволствие… табиетлийската. Традиционното турско кафе,което правят и в тази сладкарничка, се запарва в джезве, а смляното кафе се бърка заедно със захарта, а когато то е достатъчно силно 
се изсипва в малки чашки. И все пак има три начина да си поръчате турско кафе. Много сладко, с малко захар и горчиво. Макар че, едно горчиво кафе, какво турско кафе ще да е? А към всяко кафе като комплимент – получавате изтънчена целувка. Не 
обаче, от някоя от усмихнатите сервитьорки, а домашно приготвена такава от пухкави белтъци.
А за чаят какво да кажем, той си е напитка номер едно на Ориента и затова сядайки в тематичната сладкарница е 
задължителен. Той се запарва за около 10 минути, а след това в силната запарка на чая се долива гореща вода. Както и в съседна Турция, така и на пъпа на Пловдив ще ви го сервират в малки стъклени чаши в симпатична форма.
За да обобщим ще кажем – ако сте на диета, не си и помисляйте да минавате пред витрините на мястото пълно със 
захарни изкушения тъй като ще е абсолютно невъзможно да я подминете без да прегрешите с хапчица сладост.
